Пенчо Славейков е сред личностите, които оставят трайна следа не само в българската литература, но и в развитието на българското общество към модерността. Това каза литературният критик и поет доц. Йордан Ефтимов по време на дискусия в Националния пресклуб на БТА в Габрово, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Пенчо Славейков. Срещата е част от инициативата „Пенчо Славейков днес“, организирана от Българската телеграфна агенция.
Модератор на дискусията беше доц. Йордан Ефтимов. В нея се включиха генералният директор на БТА Кирил Вълчев, историкът Даниела Цонева, Венета Козарева, д-р Любомир Трифонов и кметът на Трявна Денчо Минев.
„Откривам 12-ата среща от инициативата на Българската телеграфна агенция за честване на 160 години от рождението на Пенчо Славейков. Инициатива, която поставя акцент върху темата за ролята на Пенчо Славейков в движението на българското общество към модерността“, каза Ефтимов. По думите му темата за Пенчо Славейков и модернизма позволява да бъдат поставени множество различни акценти.
„Пенчо Славейков е една личност, която е оставила огромна следа в българската литература, но и в българското общество – като човек, който е бил в най-значимата културна група на епохата – кръг „Мисъл“, и който е ръководил две от най-значимите институции на България – Народния театър и Народната библиотека“, посочи литературоведът.
Доц. Ефтимов отбеляза, че по време на разговора специално внимание ще бъде отделено и на връзките на Пенчо Славейков с Габрово чрез личности, с които е работил и които са били негови сътрудници. Той подчерта, че в дискусията участват представители на различни професии, което показва, че интересът към литературата далеч не се ограничава само до литературоведите.
„Много е важно, когато се говори за литература в България, да стане ясно, че от литература се интересуват и разбират и юристите, и лекарите, и представителите на интелигенцията в един по-широк смисъл на думата, а не само тези, които се занимават пряко със създаване на изкуство“, каза той.
В началото на срещата доц. Ефтимов даде думата на генералния директор на БТА Кирил Вълчев, когото определи като човека, създал инициативата. „Сред нас е господин Кирил Вълчев, който е ръководител на институцията БТА и който всъщност е човекът, измислил да се създаде тази инициатива, задвижил тази машина“, каза литературният критик.
В заключителната част на дискусията Йордан Ефтимов коментира начина, по който творчеството на Пенчо Славейков може да достига до младите хора. Според него е погрешно непрекъснато да се твърди, че младите не четат и затова да им се предлагат все по-кратки текстове.
„Огромна грешка е непрекъснатото говорене за това, че младежите не четат. И съответно да им даваме все по-кратки и по-кратки текстове за четене. Така като им даваме все по-кратки текстове, те все повече не четат“, каза Ефтимов. По думите му вместо това учениците трябва да бъдат насърчавани да прочетат по-цялостни произведения като „Сън за щастие“.
„Вместо да им даваме само две строфички, трябва да им дадем „Сън за щастие“, което не е и кой знае колко голяма книга. Когато я прочетат, ще открият, че в нея има варианти на „Неразделни“, каза той. Ефтимов даде пример и със стихотворението за любовта между бор и ела, което според него би могло да бъде възприето и чрез съвременни визуални средства.
В края на срещата той благодари на участниците и определи разговора като един от най-живите в рамките на инициативата. „Много ви благодаря за участието в разговора днес. Аз мисля, че беше един от най-живите разговори“, каза Йордан Ефтимов.
Литературният критик обърна внимание и на символичния жест в двора на Националната Априловска гимназия, където някога са били засадени две дървета – явор и калина, по мотиви от баладата „Неразделни“.
„Сега, ако някой мине и погледне двора, ще види само едното от тях. Другото е изсъхнало и е отрязано. Това са дребни неща, които обаче запълват нашата представа за Пенчо Славейков“, каза Ефтимов. Той припомни също, че около личността на Пенчо Славейков винаги са съществували различни критически оценки. „Трябва да казваме и тези неща. Те са част от нашата културна история“, посочи той, визирайки критиките на Гео Милев към пластичността на поетическия език на Славейков.
В заключение Йордан Ефтимов се върна към темата за книгата и нейното място в съвременното общество. „Сега живеем във време, в което книгата изобщо не е признак за никакъв снобизъм. Тя не е символ на престиж. Хората се гордеят с други предмети, а не с книги. Това много ни различава от времето на Пенчо Славейков“, каза той.
Литературният критик завърши с надеждата, че книгата ще запази своето значение и занапред. „Все пак се надявам мишката да не изяде книжката“, каза доц. Йордан Ефтимов.
Инициативата „Пенчо Славейков днес“ се провежда във всички 33 национални пресклуба на БТА в страната. Първата среща, посветена на 160-ата годишнина от рождението на поета, се състоя в родния му град Трявна на 27 април. До момента разговори са проведени още в Самоков, Казанлък, Стара Загора, Кюстендил, Перник, Хасково, Кърджали и Пазарджик.
Декемврийският брой на списание ЛИК през тази година ще бъде посветен на Пенчо Славейков. Освен репортажи от срещите, изданието ще включва и специално написани текстове от по 160 думи от 160 автори по повод 160-ата годишнина от рождението на поета.
Пенчо Славейков е сред личностите, които движат българското общество към модерността, каза доц. Йордан Ефтимов
