С панихида и поднасяне на венци бяха почетени въстаниците, избити на 4 май 1876 г. в Априлци. Церемонията се състоя при паметника, разположен в близост до мястото, където се смята, че са погребани загиналите.
Заупокойната служба бе отслужена от игумена на Новоселския манастир „Св. Троица“ отец Теодор и наместника на Троянската духовна околия отец Войден Божков.
Почит на място отдадоха кметът на община Априлци инж. Тихомир Кукенски, представители на местния клон на Националното дружество „Традиция“, облечени в народни носии, както и потомци на загиналите.
Атаката на 4 май 1876 г. е част от боевете при Дебневския боаз по време на Новоселското въстание – епизод от Априлско въстание. Общо 12 въстаници защитават позицията, издигната над местността, известна днес като „Черния паметник“. От тях 11 са убити от прииждащи башибозуци и черкези. Имената им, изписани на паметника, са Георги Печов, Димитър Сомлев, Илия Гръстата, Илия Джаралийски, Колю Попчето, Колю Джаралийски, Колю Йотов, Колю Чолпана, Нешо Салаписки, Петко Пльов, Пенчо Шейретя и Пенко Йонков Чорбаджийски.
Селищата от Новоселската котловина са сред малкото в Северна България, които въстават през 1876 г. Новоселското въстание избухва на 2 май с обявяването на Новоселската република, но девет дни по-късно е потушено. Стотици местни жители загиват, убити са монахини и свещеници от манастира „Св. Троица“, а над 700 сгради са опожарени. В боевете загива и войводата Цанко Дюстабанов, пристигнал с Габровската чета. Голяма част от оцелялото население се изселва.
През 1976 г., по повод 100-годишнината от въстанието, е създаден град Априлци чрез обединението на селата Ново село, Острец, Видима и Зла река.
„Въстанието тук е напълно самостоятелен акт и е осъществено точно според заветите на Васил Левски. Вероятно след като той през 1873 година основава комитета, тези принципи са били вече утвърдени“, каза пред присъстващите Паулин Чорбаджийски, потомък на участник във въстанието.
Той подчерта, че това, което разказва, е предадено чрез жива реч. „Никъде не е написано, научено е от моите баби и дядовци“, посочи Чорбаджийски.
По думите му поради въстанието в Босна и Херцеговина по това време в района няма редовна османска войска. Най-близкият гарнизон е във Велико Търново, но властите се опасяват, че ако напусне града, и той ще въстане. Затова действията са поверени на башибозука и черкезите.
На 4 май през целия ден между въстаниците и турските части се разменят изстрели, без да бъдат дадени жертви, докато вечерта 12-те защитници на позицията са нападнати изненадващо, а 11 от тях намират смъртта си. Само един се спасява по случайност и избягва, за да разкаже за случилото се по-късно. Убитите са погребани набързо на мястото, където загиват, за да не бъдат деморализирани останалите въстаници.
По думите му на следващия ден успехът на въстаниците е значителен. „На 5 май победата на въстаналите новоселци е толкова категорична, че от 6 до 9 май никой повече не атакува тази позиция. Те знаят какво ще им се случи“, каза Чорбаджийски.
„Позицията не е предадена – тя е напусната, когато нашите хора виждат, че много села горят. Тогава се изтеглят организирано, като защитават хората, докато се оттеглят към Балкана. Нашите хора са стигнали чак до Тъжа, като са били защитавани и от Цанко Дюстабанов при Габровица“, допълни той.
„Има много неща, които са наистина изключителни. Няма друго въстание с такъв подвиг. Тук не става въпрос само за просто геройство – да излезеш срещу куршумите. Тука става въпрос за друго геройство. Това са хора грамотни, хора с имане, хора, които са имали какво да губят. И те са го жертвали – не само живота си, а и имането си, децата си, поминъка си“, каза още Чорбаджийски.
По думите му населението в района е достигало около 7000 души – повече от Троян по онова време. След разорението районът на днешния град Априлци не успява напълно да се възстанови.
„След това пролетта е много тежка – тогава вали сняг, както и сега. Оказва се, че няма с какво да се хранят, няма къде да живеят, няма животни. Положението е толкова тежко, че много семейства започват да дават децата си в Габровско“, допълни той.
Паметникът на загиналите в боя на 4 май 1876 г. е издигнат през 2016 г. със средства на Паулин Чорбаджийски, Начо Начев, бившия кмет на Априлци Младен Пелов и покойния Иван Прангов. Малко по-надолу се намира т. нар „Черен паметник“, построен през 1885 г. в чест на 142-мата местни жители, загинали при потушаването на Новоселското въстание.
На 24 май членове на регионалния клон „34-ти пехотен троянски полк“ към Национално дружество „Традиция“ ще представят възстановка на боевете при Дебневския боаз, припомня БТА.
С панихида и поднасяне на венци бяха почетени въстаниците, загинали на 4 май 1876 г. в Априлци
