Авторът Емил Димитров представи най-новия си роман „Лизимах. Корона от кръв“ на литературния форум „Фоайе на книгата с автограф“ в Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново. Книгата е посветена на живота на тракийския владетел и пълководец Лизимах и проследява неговия път от близък съратник на Александър Велики до самостоятелен владетел в бурната епоха след смъртта на завоевателя.
За БТА Димитров разказа, че романът е първото художествено произведение в българската литература, което цялостно представя живота на Лизимах. По думите му в миналото са публикувани отделни книги, свързани със съкровищата на владетеля, но те по-скоро са били насочени към младежката аудитория и не са имали сериозна историческа основа. В новия роман фактите от античните хроники са използвани като основа за художествен разказ, който се стреми да пресъздаде реални исторически личности и събития.
Лизимах е сред най-близките хора до Александър Македонски още от младежките им години, разказа авторът. Двамата израстват заедно в македонската столица Пела и учат при философа Аристотел. След възкачването си на престола Александър назначава своя приятел за личен телохранител. Лизимах остава до него по време на походите и битките, както и в ежедневието на владетеля, което неразривно свързва съдбата му с тази на великия пълководец.
След смъртта на Александър във Вавилон през 323 г. пр. Хр. огромната му държава веднага се разпада. Най-близките му военачалници се обявяват за диадохи – наследници на империята – и започват борба за власт. Сред тях е и Лизимах, който получава за управление Тракия – обширна територия, населена с множество независими и често враждуващи племена. В античността тази област се простира от река Дунав на север до Мраморно море на юг и от Черно море на изток до вътрешността на Балканския полуостров.
В следващите десетилетия Лизимах непрекъснато води войни, както срещу местните племена, така и срещу другите диадохи. Според автора това е образ на силен военачалник и владетел, но и на човек с драматична лична съдба. Въпреки военната си слава и политическата власт, животът му е белязан от самота и семейни трагедии. Тази двойственост между успеха на бойното поле и личното нещастие е сред основните теми в романа.
Лизимах загива на преклонна възраст (около 75-годишен) в битка срещу друг от диадохите на територията на днешна Турция, край полето Курупедион. Според разказа на автора битката спира веднага след смъртта му, а тялото му остава на бойното поле няколко дни, преди да бъде погребано. Това прави финала на живота му още по-драматичен – съдба, характерна за бурната епоха на наследниците на Александър.
По време на срещата Емил Димитров разказа и за предишните си книги. Най-популярната от тях е романът „Кан Тервел. Кошмарът на халифата“, издаден през 2012 г. Идеята за написването му се ражда, след като авторът забелязва, че в учебниците по история за владетеля са отделени едва няколко реда, въпреки значимата му роля в европейската история. Според него кан Тервел има място не само в българската, но и в европейската и световната историческа памет.
Друга книга на автора е посветена на Добротица – владетел от XIV век, чиято личност също остава сравнително непозната за широката публика. С този роман писателят се стреми да насочи вниманието към по-слабо представени фигури от българската история.
Сред произведенията на Емил Димитров е и „Стълбата на светлината“ – философски роман, който разглежда възникването на човешките цивилизации и развитието на знанието. В него авторът разсъждава върху идеята, че в историята на човечеството има периоди на внезапни „взривове“ на знания, в които развитието рязко се ускорява.
Писателят подчерта, че не се определя като професионален автор в традиционния смисъл на думата. За него писането е преди всичко лично удоволствие и творчески процес, а не средство за препитание. Въпреки това той вече работи по нова идея за роман, свързана с римския император Калигула и връзките му с тракийската аристокрация в началото на новата ера.
Гости на „Фоайе на книгата с автограф“ през април ще бъдат още Рене Карабаш, Катерина Хапсали, Росен Петров, Мира Добрева, Ивелина Радионова.


