Цената, платена от предците ни по време на Априлското въстание, е морална мярка за нас, смята проф. Евгени Станимиров

БТА
От

Цената, която са платили нашите предци по време на Априлското въстание, не е просто исторически факт, тя е морална мярка – за нашата памет, за нашата отговорност и за нашето бъдеще, каза днес ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров при откриването на дискусия, посветена на 150-годишнината от великото събитие.
Партньор за организирането на разговора бе Общобългарският комитет „Васил Левски“ – Варна. В дискусията се включиха областният управител Атанас Михов, началникът на РУО д-р Ирена Радева, представители на Варненската и Великопреславска митрополия, Военноморските сили, Регионалната библиотека, Регионалния исторически музей. Участваха и общественици, учители, ученици, студенти. Темата на дискусията, която е част от Националния план за отбелязване на годишнината от въстанието, бе „Априлското въстание в почитта на поколенията – традицията и уроците на миналото“.  
Когато честваме подобни годишнини, няма как да пренебрегнем емоционалния аспект, тъй като той е един от стълбовете на нашата родова памет, посочи Станимиров. По думите му изпадането в национален романтизъм обаче би било  подвеждащо, ако целта е да достигнем до същината на преживяното от нашите предци. Историческото познание изисква баланс – между факти и памет, между разум и чувства, посочи ректорът. Той допълни, че отговорите на въпросите около това събитие – защо се е случило точно в този момент и са взели участие толкова млади хора, които са поели пътя към почти сигурна гибел, не са само част от миналото. Отговорите трябва да са наш ориентир днес – за това как избираме, как действаме, посочи Станимиров. 
Коста Базитов, председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“ – Варна, акцентира върху това, че има сериозна връзка между историята и литературата в отразяването на Априлското въстание. По думите му обаче историята е длъжник на това величаво събитие, защото от литературата черпим сведения за много от случилото се преди 150 години. Базитов посочи още, че е редно да се помисли дали не трябва в учебниците да има повече информация за въстанието.
Модераторът на дискусията чл.-кор. проф. д. и. н. Иван Русев изтъкна, че въпросът е как четем Априлското въстание. По думите му подходът по темата трябва да бъде комплексен. Русев представи и информация как са чествани предходни годишнини на събитието. По думите му при отбелязване на 25 и на 50 години от въстанието българите не са чакали институциите да организират нещо. Оплакваме се, че живеем в динамични и трудни времена, но през 1926 година не е било по-различно, посочи Русев и изтъкна, че в селищата, свързани с въстанието, е имало много инициативи, а местните са приемали и настанявали в домовете си пристигащите за всенародните тържества.  

Сподели тази статия